СЪЮЗ НА РОДОПСКИТЕ

ХОТЕЛИЕРИ И РЕСТОРАНТЬОРИ

СЪЮЗ НА РОДОПСКИТЕ

ХОТЕЛИЕРИ И РЕСТОРАНТЬОРИ


РОДОП ТУРС


Георги Пампоров

Гр. Смолян, кв. Езерово

e-mail: pampo@gbg.bg

Тел. 030168043, 0899762348

web site

ХОТЕЛ ″МАКРЕЛОВ″


Иван Макрелов

Гр. Смолян, ул. ″Никола Филипов″ № 14

e-mail: makrelov@infotour.org

Тел. 030122762

web site

ХОТЕЛ ″СМОЛЕНА″


Банко Митевски

Село Смилян, ул. ″Ангел Тунев″ №1

e-mail: info@smolena.com

тел. 0879979767

web site

ДРАГНЕВАТА КЪЩА


Николай Люнчев

Село Соколовци

e-mail: dragnevhouse@abv.bg

Рецепция: 030232788

Управител: 0898866678; 0884232881

web site

КЪЩА ″ТИХОНИ″


Мария Никова

Пампорово

e-mail: mnikova71@gmail.com

Тел. 0888356290; 0886180701

web site

КОМПЛЕКС ″МАУНТИН ЛЕЙК″


Евгени Спиров

Смолянските езера

e-mail: hotel@mountainlake-bg.com

Тел. 0888774464; 0887001650

web site

КЪЩА ″СЛАВЧЕВИ″


Борислав Славчев

Село Смилян, ул. ″Васил Левски″ 7

e-mail: slavchevism@gmail.com

Тел. 0889129062; 0878984731

web site

ПОЧИВНА БАЗА БНТ


Красимир Исаков

Пампорово

e-mail: pamporovo@bnt.bg

Тел. 030958452; 0888295825

web site

БИСТРО ″КРЪЧМАТА″



Атанас Комитов

Село Горски извор

Тел. 0896570235

КЪЩА ″ШИПКАТА″


Никола Петров

Село Момчиловци

Тел. 0896894426, 0898613684

web site

КЪЩА ″ГЕРАНИЦА″


Къща за гости ″Гераница″

Село Горна Арда

Тел. 0889445331, 0878745331

e-mail: kos_emo@abv.bg

web site

КЪЩА ″ВАСИЛКА″


Къща за гости ″Василка″

Село Широка Лъка

Тел. 0884832183

web site

ПЕТКО ТАКОВАТА КЪЩА


Добрин Еленски

Град Смолян, ул. ″Момчил Юнак″ 1

Тел. 30180240, 0887570998

e-mail: berti90@abv.bg

web site

МИЛЧОВАТА КЪЩА


Валери Рушанов

Село Буката

Тел. 03036297, 089581926

web site

ХОТЕЛ ″РАЙКОВСКИ ЛИВАДИ″


Димитрина Гюзелева

Пампорово

Тел. 03021764

e-mail: guzelev@mail.bg

web site

СЕМЕЕН ХОТЕЛ ″КРИСТАЛ″


Семеен хотел ″Кристал″

Град Смолян

Тел. 0889609500

e-mail: info@hotelcrystal2005.com

web site

МОТЕЛ ″КРИВА РЕКА″


Костадин Манджуков

Град Смолян

Тел. 030132721, 0878758250

web site

ХОТЕЛ ДИКАС


Хотел Дикас

Град Смолян, бул. ″България″ 1А

Тел. 030186600

e-mail: hotel_dikas@abv.bg

web site

ХОТЕЛ ″РИБКАТА″


Семен хотел ″Рибката″

Град Смолян

ул. ″Алеко Константинов″ 33

Тел. 030169367, 0887626178

e-mail: ribkata2007@abv.bg

web site

КЪЩА ″ЕЛЕНА″


Георги Дичев

Село Полковник Серафимово

Тел. 0878616180

e-mail: dichev_konsult_ltd@abv.bg

КСЕТ ″МУРСАЛИЦА″

Клуб по спелеология и екстремен туризъм ″Мурсалица″, гр. Смолян
ж.к.″Нов Център″, ул.″Перелик″ No.12 вх.″Б″, ет.2, ап.16
Тел. 0878450800 - Алекси, 0889293070 - Сашо
e-mail: mursalitsa@abv.bg
web site

ХОТЕЛ ОЗОН


Смолянски езера

Тел. 030163847

0878155151
0878154141

e-mail: reservations@hotel-ozone.com

web site

ХОТЕЛ РОДОНА


Хайдушки поляни

Тел. 0309-58613, 0878-566-032
0878-178-358, 0899-922-203

e-mail: reservation@hotelrodona.com

web site

ХОТЕЛ ПЛАЗА


Гр. Смолян

Бул. България 69

Тел. +359 301 63 767

e-mail: contact@hotelplaza.bg

web site

ВИЛА ПЕТЛЕТО


Станка Тодорова

Село Соколовци

Тел. 0888409509

e-mail: tit@all.bg

web site

ЗА НАС

СЪЮЗ НА РОДОПСКИТЕ ХОТЕЛИЕРИ И РЕСТОРАНТЬОРИ

Съюзът на родопските хотелиери и ресторантьори е учреден през 1996 г., като организация с нестопанска цел от собственици на малки семейни хотели и ресторанти в района на Смолян, Могилица, Стойките, Триград, Момчиловци...

Сдружението е регистрирано с Решение 926/26.07.1996 г. на Смолянски окръжен съд.

През изминалите години СРХР системно представлява и защитава интересите на членовете си, като:

  • участва със свои представители в работни групи, подготвяли приемането на първия Закон за туризма, както и във всички последвали го дебати при последвалите промени
  • предоставя мнението на своите членове, относно съдържанието на Наредбите за регламентиране на туристическите дейности в хотелиерството и ресторантьорството, за обезопасяването и информационната обезпеченост на ски пистите, за ски-учителите, за екскурзоводите, за туристическите информационни центрове...
  • защитава интересите на бранша, като участва със свои представители в Консултативния съвет по туризъм - община Смолян.
  • участва със свои представители в Комисията за категоризация към община Смолян.
  • системно предоставя информация на своите членове за подпомагане на тяхната дейност
  • съдейства за развитие на дейностите им, чрез ежегодно популяризиране на техни услуги и продукти, по време на туристическите изложения в София, Варна, Бургас, Велико Търново
  • подпомага промоцията и рекламата на туристически продукти от района, чрез публикации в средствата за масово осведомяване и специализирания периодичен печат
Съюзът на родопските хотелиери и ресторантьори е реализирал и партнирал на други неправителствени организации в следните проекти:
  • Институционално укрепване на СРХР, програма ФАР - 1996 г.
  • Развитие на селския туризъм в района на общините Девин и Смолян, Британския Know Hоu Fund в периода 1998-1999 г.
  • Проучване на опита на семейни хотели от Асоциация Great Little Places, Уелс – програма TRAIL - 2000 г.
  • Възстановяване на Занаятчийска чаршия – кв. Устово, гр. Смолян - програма PLEAGE – 2001 г.
  • Създаване на Регионален план за екотуризъм Западни Родопи, с подкрепата на ААМР и USAID – 2003 г.
  • Пилотен проект за Създаване на Клъстер ″Туризъм Родопи – Бг″ , програма ФАР – 2006 г.
  • Туризъм в Родопите – заедно от двете страни на границата“ - програма ФАР – 2007 г.
  • ″Биоразнообразието в Средните Родопи – предпоставка за създаването на нови туристически продукти″ - програма ФАР – 2008 г.
  • Сдружението създаде през 1996 г. първият Туристически информационен център в региона на Средните Родопи, който предоставяше информация за туристическите атракции в Смолянска област до 2006 г.

Членове на Съюза на родопските хотелиери и ресторантьори са участвали в изпълнението на проекти по Програмата за регионално сътрудничество ″Гърция –България 2007 - 2013″, предоставяйки експертиза и знания при изготвянето на различни анализи, стратегии и концепции за развитие на туризма в региона на Средните Родопи, а така също са участвали и в различни работни срещи и конферениции по проблеми на туристическото развитие на Среднородопския регион.


СЪСТАВ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
  • Георги Пампоров – ″Родоп Турс″ - ЕООД
    Тел: 0301/6 34 20, 0899 76 23 48 Е-поща: srhr@abv.bg
ЧЛЕНОВЕ:
  • Славка Янева - Семеен хотел ″Кристал″ - Смолян Тел: 0889 609 500 Е-поща: info@hotelcrystal.bg
  • Мария Никова - Къща за гости ″Тихони″ - Пампорово Тел: 0888 356 290 Е-поща: m.nikova71@gmail.com
  • Алберт Еленски - Семеен хотел ″Петко Таковата къща″ - кв. Устово, Смолян Тел: 0887 570 998 Е-поща: berti90@abv.bg
  • Николай Люнчев - Къща за гости ″Драгневата къща″ - Соколовци Тел: 0898 866 678 Е-поща: dragnevhouse@abv.bg
  • Антоний Андонов - Заведение за бързо хранене ″Илетон″ - Пампорово Тел: 0876 440 880
  • Борислав Славчев - Къща за гости ″Славчеви″ - Смилян Тел: 0887 247 196 Е-поща: slavchevism@gmail.com

СЪСТАВ НА КОНТРОЛНИЯ СЪВЕТ:

  • Димитрина Гюзелева - в.с. ″Райковски ливади″ - Пампорово Тел: 0899 91 75 22 Е-поща: guzelev@mail.bg
  • 2. Станислава Николова - Къща за гости/ресторант ″Черният кон″ - Пампорово, Тел: 0897 94 38 60 Е-поща: st.nikolova0528@gmail.com
  • 3. Иван Макрелов - Семеен хотел ″Макрелов″ - Смолян Тел: 0888 734 841 Е-поща: info@hotelmakrelov.com

АДРЕС ПО РЕГИСТРАЦИЯ:

гр. Смолян, бул. ″България″ 10

e-mail: srhr@abv.bg

Тел: 0301 6 3420; 0899 762348

ДЕСТИНАЦИИ

ПАМПОРОВО

Целогодишният курорт Пампорово се намира в централната, най-висока част на Родопите. Той е разположен в подножието на вр. Снежанка / 1926 м.н.в./ на еднакво разстояние между Чепеларе и Смолян - 10 км и на 230 км от София. На 80 км е летище Пловдив, а на 160 км – летище Кавала в Гърция. Хотелите са разположени между 1500 и 1700 м.н.в.

Пампорово има над 80-годишна история, след като през 1933 г., чепеларецът Н. Чичовски е построил тук първия пансионат. Днес курортът се е разраснал с нови хотелски бази, построени по време на инвестиционната треска от началото на ХХІ век. Броят на леглата е около 9 000, десетки ресторанти, барове и дискотеки предлагат изхранване и развлечения за гостите на курорта.

Към онова, което е привличало първите туристи в тази част на планината през лятото – вечнозелени иглолистни гори, примесени тук-там с бук, пъстроцветни поляни, много слънце, лековит климат, свеж въздух и прохлада в летните месеци, по-късно е добавена възможността за зимна ваканция с всички съвременни технически удобства за скиорите.

Пампорово е курорт без никаква лавинна опасност и резки промени във времето, така че безопасността и спокойствието на туристите по време на почивката са гарантирани. Скиорите могат да избират трасета с различна степен на трудност измежду 30 км писти за алпийски дисциплини, които се обслужват от 7 лифта – с общ капацитет от близо 12 000 ч/час. Всички ски-писти в Пампорово започват от връх Снежанка /1926 м.н.в./, като голяма част от тях са осигурени със системи за изкуствено заснежаване, гарантиращо пързаляне и в условията на глобалното затопляне. Въпреки капризите на климата тук туристическият сезон започва през месец декември и продължава до началото на април.

В останалите годишни сезони курортът предлага множество възможности за нощувки, хранене и активности в две области – пешеходни излети и вело-туризъм. Маркирани пътеки и трасета предлагат разнообразие от наклони, продължителност на активно физическо натоварване, панорамни гледки, тучни ливади и импровизирани пикници на открито.

Връх Снежанка e включен в списъка на 100-те национални туристически обекта на БТС и е емблематичен с телевизионната си кула, от която се открива панорамна гледка във всички посоки. При хубаво време от върха се виждат най-високите части на Пирин, Рила, Стара планина и някои гръцки върхове, сред които се откроява вр. Фалакро.

В Пампорово се пресичат две добре маркирани пешеходни трасета: Транс-европейският маршрут от запад на изток Е 8 и презродопският еко-маршрут в посока север-юг. Първият има за начало крайбрежието на Северно море, спуска се покрай река Дунав през Карпатите в Румъния, изкачва най-високият на Балканския полуостров връх Мусала, пресича Родопите, за да достигне до пролива Босфор. Вторият маршрут води от Пловдив по рида Чернатица през вр. Мечи чал – вр. Снежанка – Смолян – Арда и от там покрай българо-гръцката граница до прохода Елидже над гр. Рудозем.

Информация за услуги, събития, атракции, маршрути в курорта предоставя Информационният център на ″Пампорово″- АД, който се намира в сградата на хотел ″Перелик″, тел: 03095 8418.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ в района на курорта:

  • Радио-телевизионната кула – висока е 156 м, като на 100-ия метър в един от двата й пръстена е разположена изцяло остълена кафе-сладкарница.
  • Църквата ″Успение на Пресвета Богородица″ – осветена е на 30.10.1999 г.
  • Орфеевите скали –лесно достъпно скално възвишение, от което се разкрива уникална панорамна гледка към Смолянската котловина и граничния Арденски дял между България и Гърция.
  • Връх Мургавец – вторият по височина в курорта скалист връх, който е леснодостъпен от района на Язовира и също предлага панорамна гледка предимно в източна посока.
  • Връх Соколица - намира се в периферията на курорта над местността Райковски ливади и предоставя уникална панорамна гледка във всички посоки.
  • Вело-парк ″Пампорово″ - създаден е през 2012 г., като комплекс от съоръжения и трасета за планинско колоездене.

Дълго време тучните поляни и гъстите гори по склоновете на днешния връх Снежанка били известни като Букова планина. По-късно били наречени с атрактивния прякор един от техните собственици: Райчо Хаджибелев - Пампора. Диалектната дума ″пампор″ някога е означавала парна машина, трен, влак.

Райчо Хаджибелев бил не само скотовъдец, притежаващ многобройни стада с овце и имоти за тяхното отглеждане, но се занимавал и с търговия. Закупувал стоки от Беломорието и с керван от мулета и катъри ги превозвал по стария римски път към вътрешността на планината. Наредени едно зад друго, мулетата били водени от жребец, язден от Райчо х.Белев, който често димял с лулата си. Така керванът приличал на своеобразен влак с локомотив, но едва след една случка в Смолян, неговият стопанин се сдобил с прякора Пампора.

В средата на ХІХ век някои български селища получили разрешение за строителство на християнски храмове. През 1858 година дошъл ред и на Пашмакли / днес Смолян /. Жителите му се организирали, събрали пари, наели майстори и започнали основите. Един ден дошъл на строежа местният турски управител и поискал да види султанския Ферман, с който се разрешава строителството на църква. Тук ферман, там ферман – оказало се, че е в град Ксанти. Властниците накарали майсторите да спрат работа и поставили условие: до 3 дни да видят документа, или ще разрушат започнатото...

Райчо Хаджибелев споделил намерението си да ″кракне″ до Ксанти, за да донесе фермана, за да не се посрамят. Съмишлениците му се възпротивили – по това време пътуването в едната посока траело поне два дни и предложили да съберат по някоя жълтица, та дано умилостивят управниците. Райчо обаче не ги послушал и заминал още същата вечер... Сменял в страноприемниците уморените коне със свежи и така препускайки без почивка пристигнал в Ксанти, взел необходимия документ и без почивка поел по обратния път.

На третия ден привечер смолянци се събрали на селския мегдан в очакване дали Райчо ще успее да спаси реномето им. Тогава в далечината се появил запенения жребец на Райчо и хората го видели да размахва в ръка хартиено руло. Последвали овации и след стихналите радостни възгласи се чул гласът на стария Табак:

- Ашконсул бре Райчо, ти си бръз като ПАМПОР !!!

От тогава хората започнали да посрещат идващия към селата им керван от мулета с възгласи: ″Сбирайте се, Пампора иде...″ и започвала търговията с очакваните стоки, които в онези времена идвали единствено от Беломорието...

Така се утвърдил прякора Пампора, даден му заради ″невероятната скорост″, с която успял да отиде и се върне от град Ксанти. В онези времена толкава бърз можел да се придвижва само влакът, наричан ″пампор″, заради парната машина, която го движела и наричали със същото име... Оттам и местността, чийто най-голям собственик бил Райчо Хаджибелев се добила с името Пампоровото.

ПИСТИТЕ В ПАМПОРОВО

СМОЛЯН

Днешният административно-културен център на Родопите, простиращ се по двата бряга на р. Черна е създаден през 1959 г. от сливането на три населени места: Смолян, Райково и Устово. Смолян е най-дългият град в България - 16 км. През вековете името му се е сменяло многократно: Езерово, Ахъчелеби, Пашмакли... В средновековието село Райково е било търговски, Устово - занаятчийски, а Смолян – административен център.

Днес в града са запазени множество къщи и църкви, строени през XVII- XIX век, като Пангаловата къща (1860г.), Алибеевият конак (1751г.), Келевската къща (1860г.), Сгуровата къща (1866г.), Хаджичоневата и Маджаровата къщи в кв.Устово. В Райково се намира архитектурно-етнографският резерват Чешитска махала, в която има множество реставрирани, но и занемарени възрожденски къщи.

В града има седем стари източноправославни църкви, сред които ″Св. Богородица″ и трикорабните базилики ″Св. Никола″, ″Св. Неделя″ и ″Св. Дух″ - с единствената в този край дъсчена камбанария. За паметник на културата с национално значение е обявена църквата ″Успение Богородично″ - в кв. Устово, построена през 1865 г. От началото на ХХI век в новия център на Смолян се издига най-големият православен храм в Южна България и третият по големина в страната – ″Св. Висарион Смолянски″.

Регионалният историческият музей ″Стою Шишков″, основан през 1935 г., е най-старият и най-големият в Средните Родопи. В него се съхраняват над 150 000 експоната. До музея се намира Художествената галерия, разполагаща с колекция от платна на големи български художници и картини на местни автори. Културният комплекс се допълва от сградата на регионалната библиотека ″Николай Вранчев″ - център на духовни знания и различни прояви.

В центъра на Смолян е Планетариумът, в чиято уникална звездна зала може да се види историята на Вселената и точно възпроизвеждане на движенията на небесната сфера, Слънцето, Луната и планетите. В нощите с ясно небе в Планетариума могат да се провеждат и наблюдения с телескоп. От 1975 г. в Планетариума са заснети 7 слънчеви и 15 лунни затъмнения. Някои от фотографиите са уникални за България. Смолянският Планетариум е един от най-големите в Европа.

В близост до града е и Националната астрономическа обсерватория ″Рожен″ – най-голямата на Балканския полуостров.

Празниците на Смолян се провеждат от 18 до 21 октомври и са посветени на освобождението на града от Османско иго. През целият месец май пък се организират Майските културни тържества. Не бива да пропускаме и Националният фолклорен събор ″Рожен″, който събира фолклорни групи и изпълнители от цялата страна в едноименната местност, през четири години в последната събота и неделя на август. Традиционни - през 2 години - са и Международните младежки фолклорни ″Орфееви празници″.

В късно-средновековния център на Смолян не са оцелели сгради от онази епоха, тъй като той се е намирал сред най-активната част на действащо и днес свлачище – едно от най-големите в България с площ 7 кв.км., което обаче в значителна степен вече е овладяно. Само вековното дърво – Чинарът, е свидетел на всичко, случило се в управлението на административната област от 1720 г., когато е донесен от Ксанти и засят на площада пред джамията в Пашмаклъ. Впечатляващи са короната на дървото с площ около 700 кв.м. и обиколката на дънера – близо 7 м!

СМОЛЯНСКИЯТ ВОДОПАД

Смолян е единственият областен град в България, през който се спуска естествен водопад с височина от 28 м. През пролетта и ранното лято, когато реката е пълноводна, водопадът е в цялото си величие и е най-подходящ за посещение. Според народната памет от горния край на отвесната му стена по заповед на смолянския управител Салих ага през ХIХ век са хвърляли осъдените на смърт за различни провинения.

КАНЬОНЪТ НА ВОДОПАДИТЕ

В района на Резервата Сосковчето е изградена екопътеката ″Каньона на водопадите″, която прави достъпни уникалното биоразнообразие в резервата и буферната му зона. Пътеката е с дължина около 6 км, като денивелацията е около 700 м, а най-високата й точка е на около 1700 м. н. в. Следи почти изцяло коритото на Сосковченски дол, като долината на реката на много места е оградена от характерните за този край риолитни вулкански скали. Поради различната им твърдост и въздействието на водата са се образували големи прагове и спускащи се от тях бистри планински водопади. Маршрутът преминава и покрай Вековния бук, чиито ствол е с диаметър 4,20 м, а възрастта му е над 400 години.

Пътеката на много места пресича реката, като за целта са изградени мостчета, парапети и стълби, преминава покрай подредени, сякаш от човешка ръка, каменни блокове с височина от 1 до 3 м, наречени неслучайно Редените камъни. Най-впечатляващи обаче, са множеството водопади – общо 46. Указателните табели ще ви ориентират за имената на някои от тях – Ропката, Казаните, Сърцето, Каскадите. Най-високият водопад е Орфеевият с височина на пада 60 м. Наречен е така, защото в долния му край водата се разделя на няколко поточета, наподобяващи струните на арфата на Орфей. Срещу него се намира скала, която носи името на Евридика - Орфей свири на своята арфа, а срещу него е любимата му.

БАЛИЕВАТА ВОДА

Трите извора, наричани с общото име Балиевата вода, са място за поклонение и празници на Гергьов ден и на Еньов ден. Според местните хора водата им лекува различни заболявания - намалено зрение, някои вътрешни и кожни болести. Тези извори са свързани и с живота и творчеството на Маестро Атанасов, който в началото на 20 век бил капелмайстор на военната музика в Смолян. Точно тук било любимото му място за творчество, където той създава творбата ″Самодивско изворче″ и мотиви от операта ″Гергана″.

КАЛЕТО

Според археолозите, които в последните години проучват и възстановяват крепостта над Смолян, тя е сред най-добре запазените отбранителни съоръжения в Родопите. Към момента е разкрита цялата южна стена на укреплението, която е с дължина 38 м и е изградена от ломени камъни с дебелина до 1,6 м, като на места запазената височина е 2.5 м. Разкрити са също главният вход, избените и складови помещения, разположени по южната стена, както и източната стена. Цялата площ на крепостта, издигната през VІ в. в тази скалиста и трудно достъпна местност, е около 4 дка. Укреплението е строено по времето на византийския император Юстиниан I със задачата да пази от славянските набези целостта на империята. Крепостта е била частично разрушена още в края на VI век, но има данни, че е била използвана и през XI-XIІ век от българите. Калето е част от системата крепостни стени, които са разположени и по други върхове в Родопите, като тези над село Подвис, Кошница и др. Местните наричат крепостта ″Кальота″, а статутът й е на паметник с местно значение.

От върха над крепостта се разкрива красива гледка към други сакални откоси и към Смолян. През пропастта на запад се възправя и осанката на Невястата в цялата й шеметна височина.

НЕВЯСТАТА

Невястата – дори самото име подсказва, че и тази шеметна скала ще ни разкаже страшна легенда... Според нея смолянска девойка, която била врекла сърцето си на един от четниците на Караджа войвода, била поискана за жена от местния турски владетел. Съгласила се тя привидно, но помолила преди сватбата да погледне за последен път родното си място. Завели я, тя се изплъзнала от придружителите си и се хвърлила в бездната. Нарекли скалата ″Невястата″... превърнала в символ на саможертвата.

Не заради страшните легенди, а заради дивата красота на местността, днес тя е обявена за природна забележителност. Разположената в непосредствена близост до Невястата скала Турлука също е част от уникалния естествен ландшафт и любимо място за катерачите от региона. В основата на скалата има поставена плоча в памет на обичания от всички алпинисти и художници в Смолян Христо Христов, който на 20 май 2004 г. прави безкислородно изкачване на вр. Еверест, след което загива на слизане от върха.

За улеснение на туристите е маркирана пътека, започваща от арката на параклис Св. Пантелеймон с дължина 750 метра. По пътеката има три панорамни площадки, площадка за деца и място за къмпинг. За обичащите предизвикателствата са направени четири маршрута за скално катерене с различна степен на трудност, които се преминават с помощта на инструктор, via ferrata (железен път) с два маршрута и изкуствена стена за катерене. Незабравимо преживяване е и спускането с алпийски тролей с дължина 100 м, над пропастта дълбока близо 50 м. От поляната пред Турлука се разкрива незабравима панорама към Смолянската котловина и обграждащите я скални върхове.

СМОЛЯНСКИТЕ ЕЗЕРА

Стъпаловидно разположените 8 на брой Смолянски езера, се намират в южното подножие на връх Снежанка – Пампорово, на 5 км от гр. Смолян.

Районът на Смолянските езера предлага неповторима емоция от досега със съхранената природа, уникалната панорама и здравословния естествено йонизиран чист горски въздух. Този район е най-подходящ за настаняване на туристи, желаещи да почиват, като съчетават прекрасните панорамни гледки с различни по трудност и продължителност пешеходни турове до Орфеевите скали - Пампорово, или околните върхове Соколиците, Невястата, Турлука, Кокошия камък, Каньона на водопадите или Червената скала...

Смолянските езера са лесно достъпни с автомобил. Те са разположени по няколко тераси в дълбоката долина на Черна река, между подножието на Орфеевите скали на 1600 м н. в., до горния край на Смолян на 1200 м.н.в... Три от тях са разположени в покрайнинет на града: Киряновото, Милушевото и Салажа, покрай път ІІІ – 866 . До друга група от три езера се стига по същия този път, но в посока към гр. Девин. На 1 км. над кв. Езерово има отклонка към хижа ″Смолянските езера″. На километър след нея е първото езеро - Тревистото, в чиито води се оглеждат надвисналите скални зъбери на Орфеевите скали, Иглите, Шепийца, Усипа . Около една трета от площта на Тревистото езеро е заета от торфен пласт с дебелина 1 метър, върху който през лятото растат буйни треви. В непосредствена близост до Тревистото езеро има параклис - ″Св. Дух″, където често се правят курбани.

В последите десетилетия тези три езера не се почистват, поради статута им на защитени територии и са обрасли, дори са се превърнали в блата. През пролетта и есента на мястото на някои от тези блата отново се появяват малки езерца.

Произходът на езерата е свлачищен. Смърчовите гори, с които са заобиколени, им придават дълбок тъмнозелен цвят.

Твърди се, че Смолянските езера са свързани помежду си с подводни реки и течения, типични за пещерите, като предмети, хвърлени в хякое от тях, по-късно изплуват на двайсет и повече километра от мястото, в който са потопени.

Във всички езера риболовът е разрешен за организирани членове.

В района на Смолянските езера има и два изкуствени водоема – намират се на пътя между кв. Езерово и града, където срещу заплащане може да се лови и консумира балканска пъстърва.

В района на Смолянските езера има една туристическа хижа, както и няколко висококатегорийни хотела и ресторанти, както и жилищен квартал на гр.Смолян – Езерово, където функционират няколко семейни хотела и къщи за гости.

ОРФЕЕВИТЕ СКАЛИ

Според легендата, точно на този скален зъбер обичал да седи певецът, който с неземния си глас и с арфа омайвал зверове и птици. А всеки друг, поседнал тук за миг, ще разбере митичния герой. Гледката е достойна за омая, точно както орфеевите песни. Долу в ниското, като на длан, са се разстлали Смолянските езера. От южната страна на долината се извисява Орлов камък, а от запад наднича Червената скала, а в далечината зад нея се вижда първенецът на Родопите Голям Перелик.

СОКОЛИЦИТЕ

са поредица от еднакви по височина скали, които заслужава вниманието на пътешественика, заради неповторимата панорамна гледка от тях. Най-северният е видим за всеки, който е пътувал с автомобил по пътя Пампорово – Смолян: висок отвесен скален рид, на чийто връх се откроява с метален кръст. Броеницата от пет еднакви по височина скални върха, започва от север с достижима цел и то такава, която заслужава усилието от краткото, но стръмно изкачване към нея. Пред погледа се простират Райковските ливади, част от Смолян, на изток – Преспанския дял, а в далечината на юг - Бабина чука и понижението на прохода Елидже. Човек внимателно пристъпва като се стреми да не настъпи някое от намерилите живот в скалата и крехката почва растения, а погледът не смее да да се обърне надолу – отвесът е висок и страшен, над 300 метра.

ЧЕРВЕНАТА СКАЛА

Ако искате да се видите цялата Смолянска котловина от птичи поглед ще можете да го направите, след като покорите Червената скала, извисяваща се над западния край на града. Към нея се тръгва от района на последната спирка на автобус №4, свързващ кв. Езерово с Автогара Смолян, където е поставена зелена маркировка за туристическия маршрут ″Хвойна – прохода Елидже″.

От спирката се тръгва в западна посока, нагоре по асфалтовия път за с. Стойките. След 300 м. напускате асфалтовата лента, спускайки се по останките от калдаръмената настилка на стария път за с. Широка лъка, между каменни зидове. Пътеката лъкътуши, пресича ливадите, докато се спусне към Крива река. Пресичате потока и започвате плавно изкачване по добре запазен горски път между стари смърчови дървета и риолитни блокове. След половин час пътя преминава в доста стръмна пътека, която на зиг-заг се бори с височината. За още толкова време достигате до заслона и беседката на седлото, където можете да отдъхнете.

За да продължите към Червената скала започвате с късо изкачване в източна посока, след което се спускате по леко наклонената, новопрекарана пътека до къса седловинка между върха и скалния издатък. От там предстои много кратко изкачване по обраслите с трева скали и стъпала, начупили пейзажа. Стоманено въже вдъхва спокойствие и кураж при преминаването на последните метри, за да се излезе на терасовидната предна част на самата скала, завършваща с полянка.

От Червената скала се разкрива уникална панорама към Смолянските езера, виждат се като на длан кварталите на града: от Езерово в най-високия му край, през стария и новия Смолян, Райково, Устово дори най-ниско разположеният – Влахово... Замайваща и неповторима, гледката си струва усилието да се стигне до този скален откос, от който се проследява вододелното погранично било с Ардин връх, върховете Ком, Циганско градище, Съдилището, Бабина чука. От тук добре се различават близкия връх Кайнадина на югоизток, Турлука и Чернока на изток, както и петте еднакви по височина скали, наречени Соколиците малко по-насевер. Няма как да сбъркате връх Снежанка с неговата радио-телевизионна кула, а на изток, сред зелените върхове на зеленото било се забелязват Орфеевата скала, върховете Усипа и Шепшиица, а пред тях – пирамидата на Кокошия камък.

В някои географски карти Червената скала не е отбелязана, защото над нея се извисява горист връх с по-голяма височина - 1639 м. Наблюдава се много добре от Смолян. Скалата под върха е огромен отсечен риолитен блок, който сутрин при изгрев се обагря в червено от слънчевите лъчи. Това е и най-популярната версия за произхода на името й.

МОГИЛИЦА

Могилица е гостоприемно село с няколко къщи за гости и семейни хотели, където са съхранени автентичната родопска архитектура, интересни обичаи и традиции, вкусна кухня. Разположено по двата бряга на р. Арда, селото се намира на 25 км югозападно от Смолян. Някога, в далечните времена на Византийската империя, селото се е охранявало от три крепостни съоръжения от тракийски и византийски произход. Било е място за лов и отдих на тогавашната аристокрация. Наблизо минавал и пътят, свързващ Бяло море с Тракия. Днес неговите къщи са накацали живописно предимно по левия бряг на р. Арда. Надморска височина около 950 м. В селото и неговите близки махали живеят около 400 души.

Могилица е известна най-вече заради прочутите Агушеви конаци, намиращи се в центъра на селото. Те са единственият по рода си в България късно-феодален замък, резиденция на местен феодал, запазен до наши дни.. Построени са в първата четвърт от ХІХ век. Комплексът е уникален със своите 221 прозореца, 86 врати и 24 комина. Състои се от три сгради, всяка от които има отделен вътрешен двор и кладенец, оградени с високи зидове. Архитектурният ансамбъл напомня по-ранните родови замъци – има отбранителна кула с два реда шахматно разположени бойници.

Смята се, че Агуш ага е построил отбранителната кула, приличаща на морски фар, за един от синовете си, който е бил морски капитан. Снежнобелите варосани стени и тъмнокафявият цвят на старите греди и порти, както и рисунките на цветя по кулата му придават свеж и топъл вид. Комините са високи, зидани от дялан камък, повечето са сдвоени и събрани със свод. Прозорците са с изкусно измайсторени дървени решетки. Стаите са широки и светли, отоплявани с камини. Таваните, стените, шкафовете и парапетите са богато резбовани.

В Могилица има демонстрационен център за занаяти, наблизо е Водопадът, легендарният връх Кральов камък, а край близкото с. Кошница е Калето - стара крепост, използвана през Средновековието. Освен популярните за посещение Голубовица и Ухловица, около селото има още над 20 пещери. В района е и Бориковската пещера, с откритите в нея останки от пещерна мечка. В близост е и Защитена местност ″Падала″ с богато биоразнообразие и характерен пейзаж, опазвана заради горите от бял бор, смърч и бук. Освен за пешеходен, вело и пещерен туризъм, районът предлага възможности и за риболов.

Всяка последна събота на юни от началото на ХХІ век в селото се организира Празникът на народното творчество, по време на който се представят местният фолклор и занаяти. В района традиционно са се изработвали родопски терлици, черги, месали, мендили, торби. Запазила се е и предтъкаческата техника на изработване на ″зунки″ – цветни ленти за декориране на костюми, дръжки за торби, окрайчване на тъкани. По време на панаира се прави демонстрация на автентична преработка на овче мляко, показва се как преди десетилетия се е добивало бито сирене, демонстрира се тъкане на хоризонтален и вертикален стан, изработка на битов инвентар от дърво.

АРДА

В района на най-горното течение р. Арда e образувала живописна котловина, обградена от заоблени хълмове, сред които са „разхвърлени“ няколко махали и чаровното село Арда, които създават усещане за неповторим уют и внушава спокойствие сред почти незабележимия ход на времето. Над реката, недалеч един от друг са трите моста, съединяващи различните части на селото. Днес районът вече е познат като привлекателна дестинация за селски и еко-туризъм заради красивата и девствена природа, разнообразните възможности за активна почивка и може би най-вече точно защото остава територия за откриватели.

Туристите в Арда могат да получат информация в местния център, откъдето може да закупят сувенири. Непосредствено до него е и ботаническата градина, където се отглеждат около 100 растения, характерни за региона, включително редки видове и ендемити.

Една от достъпните в самото село атракции е Тарзановата пътека, която се намира сред селския парк зад училището. Там обезопасени и с помощта на инструктури може да се премине по въжени съоръжения и различни препятствия на 4-6 метра над земята. Преминаването по Тарзановата пътека е възможно и интересно за хора на всякаква възраст.

В село Арда се предлага и конен туризъм, като се започне от почасови уроци до няколкодневни преходи на кон в региона.

Селото отстои само на 3 км от границата със съседна Гърция, в подножието на която е Изворът на реката. Всъщност, географски погледнато, водите й се събират от три дерета. Най-колоритен обаче е изворът изпод корените Вековния бук, където бистрият ручей дава началото на най-дългата родопска река. Живописна е и самата местност: от поляната на север се открива прекрасна панорама към зелените ридове на Родопите, а в средата й са изградени беседки, чешма и възможност за приготвяне на барбекю. Историците смятат, че името Арда, което носят и едноименните връх и село, произхожда от тракийското название Арпесос (Ардеск). Според друга версия името означава Бяла река. Общата дължина на реката, която се влива в р. Марица при Одрин, е 272 км, от които 230 км са на българска територия.

Недалеч от Извора в местността Гераница функционират няколко атракционни заведения за хранене, има и възможности за преспиване в различни обекти за настаняване.

Оттук минава основното трасе на древния тракийски път, свързващ Беломорието с Тракийската низина. До 1942 г. в селото има и действаща митница. От Средновековието пък се предава легендата, че на близкия връх Ком е съществувал православен храм. В района е имало и манастир, който е разрушен от османските поробители.

Пътешествието из горите на ардинския дял е истинска радост за любителите на флората. На пролет, когато листата на дърветата още не са се раззеленили, в тях можете да видите ароматно еньовче, бяла съсънка, двулистен синчец и др. По-късно, през лятото в буковите гори виреят типичните горски видове - зловонен, кафяв и едростълбчест здравец. По поляните ще откриете и детелина, лечебен ранилист, ливадно орехче, безстъблена решетка, синя тинтява, а по влажните места близо до потоците растат червено омайниче, блатна росица, брястолистно орехче. На места, по откритите скални масиви растат различни видове тлъстига, хойфелов нежит и други скални видове.

Населението на селото е около 600 души, а средната надморска височина - 900/1000 м. В околността са селата Гудевица, Гоздевица, Горна Арда и махалите Сердарска, Вълчовска, Пазарска, Самарджийска, Стайковска, Алиговска (Лагът), Билянце. Точно в махала Лагът е родена прочутата народна певица Валя Балканска, с чието изпълнение на ″Излел е Делю хайдутин″ родопската песен пътешества в космоса.

Макар и ново място на картата на туристическите маршрути, село Арда вече може да се похвали и с първата частна етнографска сбирка в района. Разположена е в една от малкото запазени стари къщи в селото – триетажната Маджарова къща в Самарджийската махала. Къщата е строена през 1897 г., когато селото още се намира в пределите на Османската империя, а днес е реставрирана и превърната в музей. В нея фамилията на Севда Хаджиева е съхранила и показва над 1000 предмета от трудовия бит и ежедневието в края на 19 век. Интерес представлява пълният набор от самарджийски инструменти, принадлежали на бащата на стопанката, както и представянето на други типични занаяти като пчеларството и тъкачеството.

В миналото Маджаровата къща е била собственост на един от заможните местни занаятчии, а домакините ще ви разкажат интересни истории от житието му, запомнени от неговите наследници. Интериорът е типичен за тези отминали времена, със запазени оригинални елементи в дъските, гредите, дървената облицовка и долапите. Автентични са двестагодишния каменен под, скърцащите стълби. Запазени са и дребни предмети от ежедневието като бръснарски принадлежности, пособия за тютюн, дамски украшения. Интересна е старата баня, разположена в една от нишите, където домакините са се радвали дори на ″течаща″ вода.

Празникът на село Арда се чества в първия уикенд на месец август, когато се организира общоселски събор, към който се присъединяват няколко хиляди души.

ПЕЩЕРИТЕ

ГОЛУБОВИЦА

Пещерата Голубовица се намира между селата Кошница, Турян и Могилица. Тя е на няколко нива с три входа и обединява пещерите Голубовица 1 и 2, като и двете не са благоустроени. За проникване в тях (възможно е в месеците от юни до октомври ) обаче задължително ви е необходима специализирана екипировка (непромокаеми гумени ботуши, спасителни жилетки, осветление), както и квалифициран водач. За всичко това са се погрижили от местния пещерен клуб ″Мурсалица″. С тяхна помощ ще можете да преживеете незабравимо приключение в “младата” (на 1,5 милиона години) пещера и да вдигнете адреналина си: отначало ви предстои кратко пътуване с лодка, след което навлизате в същинската част на пещерата, където постоянно течащия подземен поток е изваял необикновени форми. В горните етажи, където водата не е успяла да достигне, пък се виждат познатите от много пещери сталагтити и сталагмити.

За да достигнете до Голубовица 2, ще трябва да сте подготвени за още по-смело изпитание: скално катерене под вещите напътствия на инструктор. Пещерата е суха, с денивелация от около 20 метра и е дом на симпатичните и пазени от закона пещерни обитатели - прилепите. Излизането е по същия път, но сега ви очаква слизане с въже (на рапел) по 15-метровия скат, свързващ входовете на Голубовица 2 и Голубовица 1. Маршрутът завършва с алпийски тролей - спускане по стоманена въжена линия с дължина 45 м. Тролеят преминава между двата ската на Гарга дере на височина 20 метра от повърхността на р. Есенска.

Пещера Голубовица е позната на пещерняците от 1967 г,. но едва през 2007 г. се доказва, че тя е по-дълга от проучените преди 40 години 300 м. Водолазите, които успяват да преминат през подводен сифон, откриват галерия с дължина 1.7 км, което прави пещерата една от най-дългите в Родопите. По думите на специалистите галерията е особено красива и богата на образувания. До момента е известно, че през образуванието протичат две реки, като едната идва от района на село Кремене, а другата - от съседната махала Попрелка. Специалистите са се натъкнали на още един подводен сифон, който трябва да бъде преодолян, за да се намери краят на пещерата.

УХЛОВИЦА

Пещерата Ухловица се намира в близост до едноименната махала, на 3 км североизточно от с. Могилица в местността ″Сините вирове″ и заслужено си е спечелила правото да бъде наричана ″един от подземните дворци на Родопите″. Тя е една от най-старите пещери в региона, на възраст от над 3.5 млн. години, изваяна е от протерозойски мрамор и представлява корито на пресъхнала подземна река. Тук в продължение на хилядолетия природата е изваяла една истинска феерия от дендритни образувания, коралити и хеликтити.

Пещерата се намира на 1040 метра надморска височина, а температурата вътре в нея през цялата година е 10 -11°С. Името й идва от птица, която живее около пещерата - вид сова - улулица. Обща дължина на галериите е 460 м, от които 330 са благоустроени. Открита е през 1967 г. от Димитър и Георги Райчеви. Отворена e за достъп целогодишно.

Влизайки в пещерата, човек се озовава на горния й етаж – т.нар. Зала на пропастите, където гърлата на четири дълбоки пропасти се спускат към долните нива. По стръмна метална стълба туристите също достигат до галерията на долния етаж, където е най-красивата част на пещерата. Сталактити и сталагмити, коралити, драперии, образувания, обагрени в зелено, червено и бяло надхвърлят човешката фантазия. ″Органът″ издава различни звуци като истински музикален инструмент, изпод високия 30 м таван посетителят е зорко наблюдаван от фигурата на Пазителя на пещерата. Най-впечатляващата си гледка, обаче, пещерата пази за края на благоустроената алея: там са оформени наколко невероятно хубави езера, които рано на пролет се пълнят с вода. Към Голямото езеро се спускат каменните струи на красивия Брилянтен водопад (наричан също Белия водопад), изграден от калцитни кристали.

Обикновено, туристите подхождат към пещерата откъм асфалтовия път, откъдето за достигането й се изкачват стръмна пътека и още 180 железни стъпала. Ако идвате откъм Гарга дере обаче, можете да подходите към пещерата от билото над нея.

ИНФОРМАЦИЯ

ТУРИСТИЧЕСКИ ЦЕНТРОВЕ В ОБЩИНА СМОЛЯН

Смолян - Туристически Информационен Център

гр. Смолян 4700, бул. България 5; в сграда на Младежки дом

Тел. 030162530

e-mail: toursmolyan@abv.bg

Момчиловци - Туристически Информационен Център

с. Момчиловци 4750, в сградата на Читалище ″Светлина″

Тел. 030232803 кмет: 0885660145

e-mail: kmetstvo_momchilovci@abv.bg


Широка лъка - Туристически Информационен Център

с. Широка лъка 4710, в сградата на Читалище ″Екзарх Стефан″

Тел. 030302222 кмет: 0885660154

e-mail: pesponedelnik@abv.bg

Градът - Туристически Информационен Център

с. Градът 4749, Посетителски център в подножието на ″Момчилова крепост″

Тел. 0877666316 кметски наместник: 030542432

e-mail: kmetstvo_gradat@abv.bg


Смилян - Туристически Информационен Център

с. Смилян 4770, в сграда на Читалище ″Асен Златаров″

Тел. 03026 2300, 2385 кмет: 0885660151

e-mail: kmetstvo_smilian@abv.bg

Могилица - Туристически Информационен Център

с. Могилица 4761, в сградата на кметството

Тел. 03036315 кмет: 0885660156

e-mail: kmetstvo_mogilica@abv.bg


Арда - Туристически Информационен Център

с. Арда 4790, срещу училище ″Св. св. Кирил и Методий″

Тел. 0889651232 кмет: 0885660141

e-mail: kmetstvo_arda@abv.bg

ТУРИСТИЧЕСКА КАРТА